На 8 септември 2026 г. бяха публикувани резултатите от международното изследване PISA 2025, проведено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Данните разкриват, че българските ученици са постигнали най-ниския си резултат по четене в историята на участието на страната – 387 точки, което е с 18 точки по-малко спрямо 2022 г. и с 44 точки под нивото от 2015 г. Близо 58% от 15-годишните в България не достигат базовото равнище на четивна грамотност, при средни стойности за ОИСР, значително над тези на страната ни.
Тези резултати предизвикаха интензивна публична дискусия – за учебните програми, за ролята на учителя, за това как да се промени тенденцията. В частна гимназия СофтУни БУДИТЕЛ четивната грамотност винаги е била сред основните образователни приоритети – със собствен предмет, ясна методическа рамка и системно проследяване на напредъка.
Какво е четивна грамотност и защо е повече от „четене"?
Когато чуем „четивна грамотност“, интуитивно я свързваме с умението да четем. Реалността обаче е по-комплексна. Според дефиницията на PISA, четивната грамотност означава способността да разбираш, използваш, оценяваш и осмисляш текстове – за да постигаш цели, да задълбочаваш знанията си и да участваш ефективно в обществото.
С други думи, четивната грамотност не е просто декодиране на думи. Тя включва:
- извличане на смисъл от прочетеното и разграничаване на същественото от второстепенното,
- правене на изводи, които не са изрично посочени в текста,
- критична оценка на достоверността и надеждността на информацията,
- свързване на прочетеното с предишни знания и личен опит.
Именно тези умения измерва PISA – и точно те са в основата на предмета „Четивна грамотност“ в 8. клас на СофтУни БУДИТЕЛ.
Предметът „Четивна грамотност" в софтуни будител - как работи?
В 8. клас на гимназията учениците преминават през 36 учебни часа, специално посветени на развиването на четивна грамотност. Предметът е изграден върху компетентностен модел, съобразен с рамката на PISA, и следва ясна прогресия на целите в три нива:
- Базово ниво – учениците се учат ефективно да извличат информация от различни видове текстове: да отговарят на въпроси, чиито отговори се откриват директно в текста, да идентифицират ключови думи и да определят основната тема, да обобщават съдържанието и да разпознават вида на текста.
- Аналитично ниво – учениците развиват способността да анализират и интерпретират: да свързват нова информация с вече познатото, да откриват причинно-следствени връзки, да сравняват различни текстове и да формулират собствени въпроси.
- Приложно ниво – учениците могат да прилагат наученото в нови ситуации: да използват информацията за решаване на проблеми, да създават собствени текстове на база прочетеното, да участват в дискусии и да вземат информирани решения.
В учебния процес се работи с разнообразни текстове – литературни и информативни, както и с таблици, графики и комбинирани източници. Използват се утвърдени стратегии като мониторинг на разбирането, генериране на въпроси, обобщаване и визуализиране на връзките между идеи. Фокусът не е върху механичното четене, а върху дълбокото разбиране и активната работа с текста.
Едно от ключовите наблюдения в самия учебен процес е, че уменията, развити в часовете по четивна грамотност, се пренасят и върху другите предмети – история, география, биология – навсякъде, където учениците трябва да четат, разбират и интерпретират информация.
Измерваме, за да подобряваме
Развиването на четивна грамотност е дългосрочен процес и изисква ясна обратна връзка. Затова СофтУни БУДИТЕЛ работи с Formative Metrics — независима организация, специализирана в образователни изследвания – за провеждане на годишно изследване на четивната грамотност на осмокласниците.
Тестът е изграден по модела на PISA и измерва три групи когнитивни процеси:
- Откриване и извличане – способността да се намери информация в текст, таблица или графика,
- Обобщаване и тълкуване – умението да се правят изводи, да се тълкуват връзки и да се определя основната идея,
- Осмисляне и оценяване – критичната преценка на съдържанието, формата и надеждността на текста.
Резултатите от изследването дават на учителския екип ясна картина – не само за средното ниво, но и за индивидуалния профил на всеки ученик. Данните не се използват за класиране, а за адаптиране на учебния процес: къде да се постави фокус, кои умения се нуждаят от допълнително развитие и как да се подходи към учениците с различни нива на подготовка.
учениците за четивната грамотност
Зад методологията и данните стоят реални ученици, които преживяват процеса отвътре. Реджеп и Адам – двама от учениците в СофтУни БУДИТЕЛ – споделят опита си в кратко видео. Признават, че в началото са мислили предмета за „просто още един, свързан с четене“, но бързо са открили, че четивната грамотност е нещо различно – умението да разбираш скрития смисъл, да работиш с различни източници, да правиш собствени изводи. И може би най-ценното: знанията от предмета им помагат и в другите часове.
Четивната грамотност е фундамент
Четивната грамотност не е изолирано умение – тя е фундаментът, върху който стъпват всички останали компетентности: дигитални, научни, критическото мислене, способността за учене през целия живот. В СофтУни БУДИТЕЛ тя не е оставена на случайността, а е вградена в учебния план с ясни цели, независимо измерване и постоянна адаптация на подхода.
Същата логика – специализиран предмет, ясни цели, измерим напредък – гимназията прилага и по отношение на алгоритмичното мислене. В предмета „Алгоритми“ учениците се учат да разбиват комплексни задачи на по-малки проблеми, да разпознават модели и зависимости и да конструират и тестват решения. Фокусът не е върху конкретен език за програмиране, а върху изграждането на универсален подход за решаване на сложни проблеми – приложим в различни контексти.
Защото когато едно училище мисли системно за функционалната грамотност – от четенето през науката до алгоритмичното мислене — то не просто реагира на резултати от международни изследвания. То изгражда у учениците си уменията, с които те ще се справят в един свят, който изисква много повече от механично четене.