Голям LED екран, светещи лампи над сцената, изпълнена зала. На сцената – двама деветокласници с микрофон в ръка и собствено изследване зад гърба. Така изглеждаше моментът, в който Адам Биков и Реджеп Туджар от 9. Б клас представиха работата си на III Национална научна ученическа конференция „Училището в дигиталния свят“ с международно участие — една от значимите прояви у нас, която дава сцена на ученическо научно търсене.
За СофтУни БУДИТЕЛ участие в подобна конференция не е изключение, а естествено продължение на средата, в която изследователското мислене се развива от първата година в гимназията. Когато темата опира до начина, по който дигиталният свят преформатира ученето, въпросите идват най-точно от тези, които го живеят всеки ден.
Когато изследването тръгва от собствения опит
Темата на презентацията – „Влиянието на социалните мрежи върху концентрацията и ученето“ – е от тези, за които възрастните обикновено имат мнения, а тийнейджърите имат данни. Адам и Реджеп избраха втория подход. Вместо да говорят отвън, те проведоха собствено изследване сред ученици на гимназията през учебната 2024–2025 година и стъпиха пред националната аудитория с конкретни числа от собствената си среда.
Самият избор на тема не е случаен. На 14–18 години социалните мрежи не са странична тема — те са контекстът, в който се чете, пише, общува и учи. Точно затова анализът на двамата ученици имаше нещо, което рядко се случва в подобни презентации: автентичност. Те не разказваха за чужд проблем – те описваха собственото си поколение, гледано отвътре, с научен подход.
Цифри, които говорят: 69.6% и 71.8%
Сред находките, които Адам и Реджеп извадиха на сцената, две концепции се откроиха.
Първата – „Информационното Оправдание“. 69.6% от анкетираните ученици използват социалните мрежи под претекст, че се „информират“. Така отварянето на приложението получава рационално алиби, докато реалното време там не е винаги свързано с информиране. Втората – „Псевдо-продуктивност“ – описва как мозъкът имитира учене чрез пасивна консумация на съдържание, без реално натрупване на знание.
Към тези данни се прибави и още един индикатор: 71.8% от учениците изпитват импулси за проверка на социалните мрежи. В един от най-силните моменти от презентацията Адам и Реджеп се обърнаха директно към аудиторията с въпрос – колко от вас проверяват телефона си веднага след събуждане. Залата отговори без думи. Това превърна изследването от презентация в общо преживяване – момент, в който данните спряха да са чужди и станаха разпознаваеми.
Покана за следваща сцена
Признанието за работата им дойде още по време на самата конференция. След презентацията директорът на гимназия „Попов“ покани двамата ученици да представят темата като гост-лектори пред ученици от своето училище.
Този ход е важен по своя смисъл. Той означава, че едно ученическо изследване – направено в часовете на една гимназия, представено пред национална аудитория – започва да живее самостоятелно. То се превръща в съдържание, което други училища искат да чуят. Признанието e за релевантността на това, което Адам и Реджеп казаха.
Когато учениците задават въпросите, които възрастните още не са формулирали
Училището в дигиталния свят не е място, където възрастните обясняват технологиите на децата. Все по-често то е среда, в която учениците изследват своя собствен опит – внимателно, систематично и с любопитство, което не се удовлетворява от готови отговори.
Точно това е и философията зад СофтУни БУДИТЕЛ – гимназия, в която средното образование се мисли като етап за изграждане на умения на бъдещето, а не като преходна формалност преди университета. Изследователското мислене, критичната дистанция към собствените навици, способността да зададеш точния въпрос – това са умения, които започват от ученическия чин.
Адам и Реджеп си тръгнаха от една сцена с покана за следваща. А зад двамата деветокласници остана въпрос, който залата ще носи още дълго: кога последно отворихме телефона си – и колко добре знаем защо.