Автор: Жана Ле, мениджър „Подбор и привличане“, СофтУни БУДИТЕЛ
Онлайн събитието „Екранна зависимост“ се проведе на 22 октомври в рамките на родителската академия „Будни през юношеството“, организирана от СофтУни БУДИТЕЛ
Представете си, че се присъединявате към стотици загрижени родители, учители и застъпници за психичното здраве на онлайн семинар за екранната зависимост, воден от Рамона Прикоп, експерт по детско развитие в дигиталната ера. Темата е по-актуална от всякога: Как нарастващото използване на дигитални устройства влияе върху психичното, физическото и социалното здраве на децата? Рамона споделя своите прозрения относно това какво можем да направим като индивиди и общности, за да насърчим по-здравословни навици и да защитим благополучието на нашите деца. Споделям накратко петте най-въздействащи извода, които си взех и аз от семинара.
1. Дигиталните медии са пристрастяващи по дизайн.
От социални медийни платформи до онлайн игрите, всички тези продукти са създадени, за да използват нашите уязвимости и да задържат вниманието ни. Рамона спомена термини като „убеждаваща технология“ (persuasive technology), „икономика на вниманието“ (attention-grabbing economy) и „надпревара до дъното на мозъчния ствол“ (race to the bottom of the brainstem), които илюстрират как технологията използва нашите най-основни импулси, за да ни задържи пред екрана.
"Бизнес моделът на социалните медийни платформи е да проектират за пристрастяване. Въпросът не е дали децата ни са изложени на риск, а колко от тях вече са пристрастени" - сподели Рамона.
2. Прекомерното излагане на екрани води до тежки странични ефекти в живия живот.
Негативните последици от прекомерната употреба на дигитални устройства, особено за деца и тийнейджъри, включват краткотрайно внимание, повишена тревожност, когнитивни нарушения и социална изолация. Тя обясни как прекомерната употреба на дигитални устройства може да доведе до дисбаланс в развитието на мозъка: прекомерна стимулация на лявото полукълбо и липса на развитие на дясното полукълбо, което влияе на емоционалната регулация и мотивацията. Ако сте родител, може да ограничете времето пред екрана на децата си и да ги ангажирате във взаимодействия на живо и в дейности на открито, за да стимулирате холистичното развитие на мозъка.
3. Мозъкът има способността да се адаптира през целия живот, но територията на мозъка не е безкрайна.
Пластичността на мозъка е способността му да се пренастрои въз основа на опита. Тази адаптивност обаче може да бъде двойно острие. Докато мозъкът е способен на положителна промяна, той също така е уязвим към развиване на вредни навици. Рамона използва аналогията за мозъка, „който приема формата на своите преживявания“, за да покаже как дигиталната зависимост се състезава за територия в мозъка, по този начин измествайки така съществени поведения като движение, креативност и социални взаимодействия във физическия свят.
4. Мозъкът може много лесно да се научи и да привикне на дигитална изолация за сметка на социализацията в реалния свят.
Тревожна е нарастващата тенденция на подрастващите да прекарват повече време в социализация с непознати онлайн, отколкото с приятели или семейство в реалния живот. Това има дълбоки последици за емоционалното им развитие и на социалните умения. Дигиталните платформи предлагат незабавно удовлетворение, но на тях им липсва богатството и дълбочината на взаимодействията в реалния свят. Рамона подчерта, че продължителните онлайн взаимодействия благоприятстват развитието на несоциални невронни пътища, което затруднява децата да се ангажират пълноценно с други хора лице в лице. Дори при намалено време пред екраните, какви допълнителни възможности можем да създадем за децата, за да се свързват смислено с връстници и семейство в реалния живот?
5. Благословията на невропластичността
Добрата новина, обясни Рамона, е, че невропластичността на мозъка ни дава и надежда. Като съзнателно променяме навиците и въвеждаме повече обогатяващи преживявания в реалния свят на децата, можем да помогнем на мозъците им да се пренастроят към по-добро. Независимо дали ги ангажираме чрез сензорно-моторни занимания, повече игри на открито или домакински задължения, тези дейности помагат за възстановяване на баланса в техните мозъци. Тези преживявания изграждат устойчивост и осигуряват „хранителните вещества“, от които мозъкът им се нуждае за здравословното си развитие.
Семинарът на Рамона Прикоп предложи не просто критика към нашите дигитални навици – той ни предостави и пътна карта за смислена промяна. Дигиталната зависимост не е неизбежна – като разберем как технологията използва нашите уязвимости и като използваме способността на мозъка ни за промяна, ние можем да предприемем проактивни стъпки, за да насочим децата ни към по-здравословна и балансирана връзка с дигиталния свят.
Целият запис от онлайн семинара с Рамона Прикоп може да гледате на: Екранна зависимост – Родителска академия „Будни през юношеството“.
Следете страницата на СофтУни БУДИТЕЛ за информация за предстоящите издания на академията.
