Още като ученичка Ванеса Боева усеща, че дизайнът не е просто нещо, което прави за удоволствие, а посока, в която иска да се развива сериозно. Днес тя успешно съчетава учене и работа, като създава визуални концепции за корпоративни събития на световни компании и надгражда знанията си в дигиталния маркетинг.
Ако и ти искаш да развиеш практически умения за дигиталната ера и личностно израстване, кандидатствай след 7. клас в СофтУни БУДИТЕЛ.
„Това вече не беше просто хоби“
„Казвам се Ванеса Боева и съм завършила специалност Графичен дизайн в СофтУни БУДИТЕЛ. В момента успешно съчетавам учене и работа – уча дигитален маркетинг в България и работя като графичен дизайнер в една от най-развитите компании за организиране на корпоративни събития в страната, където разработвам визии за събития на световни компании.“
„Изборът ми дойде напълно естествено – още в гимназията разбрах, че дизайнът не е просто хоби, а нещо, с което искам да се развивам професионално. Избрах маркетинга, за да мога да го съчетавам с дизайна и да прилагам уменията си и на работното място.“
В този момент ясно личи преходът от интерес към осъзнат избор. Ванеса не просто следва това, което ѝ е приятно, а започва да мисли стратегически – как уменията ѝ могат да се комбинират и да ѝ дадат реална стойност в професионален контекст.
Решението да смениш посоката навреме
„Разбрах за СофтУни БУДИТЕЛ като място, което предлага нещо различно от стандартното образование – практика, модерно мислене и реални умения. Винаги съм се интересувала от по-креативни начинания и когато разгледах специалността „графичен дизайн“, видях, че отговаря на всички мои очаквания. Аз започнах обучението си в СофтУни БУДИТЕЛ в 10. клас, тъй като преди това не бях съвсем удовлетворена от предишната си гимназия и до ден днешен много се радвам, че взех това решение, защото се развих в сфера, която наистина ми харесва.“
Този избор показва зрялост – да разпознаеш, че не си на правилното място, и да потърсиш среда, в която интересите ти могат да се развиват. За Ванеса тази промяна носи увереност и усещане за посока.
Какво всъщност означава „да си добър дизайнер“
„На първо място – практическите умения по дизайн и различните софтуери, които изучавахме. Но също толкова важни са дисциплината, мисленето в концепции, работата по реални проекти и умението да защитавам идеите си. Благодарение на това, че в СофтУни БУДИТЕЛ често ни възлагаха проекти по групи, успях да развия и добри комуникационни умения, които ми помагат при работата с различни клиенти.“
Дизайнът не е само естетика. Зад всяка визия стоят аргументи, концепции и умението да общуваш – качества, които Ванеса използва ежедневно в работата си.
Да се научиш да учиш сам
„Чрез постоянни проекти, задачи и реални казуси. Научих се да се адаптирам бързо, да уча нови неща самостоятелно. Средата е такава, че те подтиква да растеш – без излишен стрес, но с ясни очаквания.“
Това е умение, което остава за цял живот. Способността сам да търсиш решения и да надграждаш знанията си е ключова в свят, в който нищо не остава статично за дълго.
Когато не се страхуваш да задаваш въпроси
„Атмосферата е креативна, спокойна и подкрепяща. Отношението от учител към ученик е много приятелски настроено, така че никога не съм се чувствала притеснена да задавам въпроси и да искам помощ от тях. Всеки един ученик има шанс да се развие, да участва в извънкласни дейности, дори да си основе собствен клуб – стига да има желание. В предишното ми училище повече се наблягаше върху наизустяването на информация, отколкото фокуса върху реални умения и това мисля, че е главната разлика между СофтУни БУДИТЕЛ и останалите гимназии.“
Подобна свобода да питаш и да грешиш създава увереност. Когато средата е подкрепяща, учениците започват да експериментират, да мислят по-смело и да развиват собствен стил.
„Училището не е място, а възможност“
„Научих, че е много важно да се възползваш от всичко, което предлага гимназията. СофтУни БУДИТЕЛ не е място, на което просто трябва да „изкараш“. То е инструмент. И колкото повече натискаш, толкова повече ще ти върне. Ходете при учителите не само за оценки, а за съвети. Правете повече проекти, отколкото се изискват. Включвайте се, дори когато ви мързи. Това училище реално ви дава повече възможности, отколкото осъзнавате в момента – въпросът е дали ще ги вземете.“
Уроци като този надхвърлят рамките на училището. Те говорят за активност, лична отговорност и умението сам да извличаш стойност от средата, в която се намираш.
Защо контактите от гимназията имат значение
„Защото връзките, създадени там, не приключват с последния учебен ден. Това е мрежа от хора със сходно мислене, опит и амбиции. Поддържането на връзка означава обмен на идеи, подкрепа и възможности, а понякога и бъдещи професионални проекти. А и винаги е бонус да имаш истински приятели от гимназията и да знаеш откъде е тръгнал твоят път.“
С времето тези връзки се превръщат в ценен ресурс – както професионален, така и личен. Общият път създава доверие, което трудно се изгражда другаде.
Когато изборът „какво следва“ не е на сляпо
„В СофтУни БУДИТЕЛ имаше реални възможности да се ориентираш какво следва след гимназията. В училището се организираха изложения на университети, на които можех да видя различни програми и да сравня какво предлагат. Това ми помогна да избера обучение по дигитален маркетинг, което допълва знанията ми по дизайн. Паралелно с това имаше и разговори между ученици и преподаватели, в които спокойно обсъждахме посоки, интереси и реални варианти за развитие. Благодарение на тази среда за мен стана ясно, че графичният дизайн е посоката, в която искам да се развивам професионално, а маркетингът е умение, което надгражда работата ми.“
Когато ученето има смисъл и извън класната стая
„Мотивираше ме усещането, че това, което правя, има смисъл и извън класната стая. Благодарение на това изградих стабилни умения, портфолио и увереност, които ми помогнаха да започна работа в сферата още сравнително рано и да се развивам професионално.“
Тази мотивация е движеща сила – когато виждаш резултатите от труда си, увереността идва естествено, а развитието става последователно.
Проектът, който промени гледната точка
„Да – дипломната ми работа по дизайн. Това е проектът, с който най-много се гордея, защото за първи път не мислех за дизайна само като за визия, а като за реален продукт с логика, цел и пазар. Проектът беше разработен цялостно – от концепцията и брандинга до идеята как реално би функционирал като бизнес. Дори в бъдеще съм си мислила как мога да го реализирам.“
Този проект бележи момент на израстване – когато креативността се среща с практичното мислене и реалните бизнес процеси.
Различни стилове, една обща посока
„Честно казано, всеки преподавател ми е повлиял по различен начин. Някои ме научиха да мисля по-концептуално, други да обръщам внимание на детайлите, трети – да не се страхувам да пробвам различни идеи. В комбинация те създадоха среда, в която постоянно исках да се развивам. Няма един конкретен човек – те са сбор от подходи, съвети и наблюдения, които ми помогнаха да открия свой собствен стил и начин на работа.“
Тази комбинация от гледни точки, идващи от различните преподаватели, помага на Ванеса да изгради собствен почерк, вместо да следва готов шаблон.
Спомените между сроковете и проектите
„Определено ще помня цялата атмосфера в СофтУни БУДИТЕЛ. Тя е смесица между работа по проекти, понякога паника пред крайни срокове и смях с приятели. Обичах как можеш да пробваш странни идеи, да сгрешиш и веднага да научиш нещо ново. Ако мога да си дам някакъв съвет, ако бях отново 8. клас бих казала, че няма смисъл да мисля постоянно за бъдещето, да се забавлявам напълно на моментите в училище, защото времето минава наистина бързо и докато мигнеш – вече си 12. клас с диплома в ръка.“
Историята на Ванеса Боева показва как осъзнатият избор, практиката и постоянството могат да се превърнат в уверен старт в професионалния свят.
Ако и ти искаш още в гимназията да откриеш своята посока, да трупаш практика и да превърнеш интересите си в реални умения – кандидатствай след 7. клас в СофтУни БУДИТЕЛ!