Понякога най-важните решения се раждат не от сигурност, а от усещането, че не си на правилното място. За Иван Калачев, възпитаник на СофтУни БУДИТЕЛ, този момент идва още в 8. клас – когато осъзнава, че иска повече от училището си: повече смисъл, повече практика и хора, с които да говори на един език.
Днес той е студент в Техническия университет – София, а зад гърба си има гимназиални години, които сам описва като „едни от най-важните в живота ми“.
Ако и ти търсиш училище, в което да бъдеш приет такъв, какъвто си, и насърчен да растеш – направи смелата крачка и кандидатствай след 7. клас в СофтУни БУДИТЕЛ.
Смелата ПРОМЯНА: когато усещаш, че не си на правилното място
Иван започва гимназията си в друго училище, но още в началото усеща, че това не е среда, в която може да се развие истински.
„Не виждах как ще се развивам професионално в създалата се среда,“ споделя той. Профилираните предмети са отложени, а идеята да се игнорира фактът, че училището е професионално, му се струва лишена от логика.
Случайна среща със стар съученик, който вече учи в СофтУни БУДИТЕЛ, и това преобръща посоката. „Когато видях задачите, които решават – бяха ми веднага познати от нещата, които правя сам.“ Това е моментът, в който Иван си казва, че е намерил мястото си и още същия ден взема решение да се премести.
Топло посрещане и усещане за „моите хора“
Притесненията, че влиза в вече изграден клас, бързо изчезват. Вместо дистанция, Иван среща подкрепа.
„Хората, учителите, абсолютно всички ме приеха супер топло,“ разказва той. Съучениците му проявяват искрен интерес да го опознаят, а не просто да го „впишат“ в групата.
Точно тук се раждат и приятелствата, които той определя като едни от най-ценните си: „От гимназията ми съм създал едни от най-добрите си приятели.“ Не случайно, защото всички споделят сходен начин на мислене и посока.
От „слаб ученик“ до академично амбициозен човек
Иван не крие, че преди СофтУни БУДИТЕЛ не е бил силен ученик по общообразователните предмети.
„Преди 7. клас бях доста слаб ученик… просто не ме интересуваше,“ казва той откровено. Фокусът му е бил програмирането – всичко останало е оставало на заден план.
Промяната идва с очакванията на учителите. „Всички решиха, че щом съм толкова амбициозен в програмирането, трябва да бъда такъв и във всичко останало.“ Тази вяра в него отключва нов интерес – към литература, философия, математика. Не заради оценки, а защото предметите започват да имат смисъл.
Учители, които палят интерес, а не диктуват отговори
Един от най-силните спомени на Иван е първият му час по български език и литература.
„Начинът, по който се водеше часът, беше коренно различен от всичко, което бях виждал преди,“ спомня си той. Вместо заучени анализи има разговори, мнения, споделяне.
И до днес Иван е категоричен: „Един от отговорниците за това аз да чета книжки е тази учителка.“ За него това е истинската роля на учителя – не да налага, а да запалва интерес.
Практика, която остава - от STEAM часове до реални проекти
STEAM уроците също оставят силен отпечатък. „Физика, химия и биология – това реално е един и същи предмет: наука с тема,“ казва Иван. Интегрираният подход му помага да вижда връзките, а не отделни формули.
Един от най-емблематичните му проекти се ражда… за една нощ. Като алтернатива на домашно по математика той създава уеб платформа за решаване на квадратни уравнения.
„Направих го за една нощ, почти без да спя,“ разказва Иван. Проектът по-късно печели олимпиади и се развива с години – доказателство, че в СофтУни БУДИТЕЛ практиката има реална стойност.
Реален поглед към индустрията и професията
Още в 9. клас Иван започва да организира стажове в компания, разработваща лабораторни информационни системи.
„Много често програмистите забравят, че реални хора ще използват това, което правят,“ казва той. Затова срещите с реални потребители и посещенията в лаборатории са безценен опит – за него и за съучениците му.
Така се изгражда мислене за отговорност, стандарти и смисъл в технологиите – умения, които днес му помагат и в университета.
Лидерство, самочувствие и общност
СофтУни БУДИТЕЛ дава на Иван не само технически умения, но и увереност да говори, да води и да защитава идеи.
„Когато някой ти даде уважение и достойнство, ти започваш да вярваш, че те са част от теб,“ споделя той.
Лидерството идва чрез практика – чрез проекти, работа в екип и доверие. „Това, което ми даде СофтУни БУДИТЕЛ, са толкова много упражнения да бъда лидер в технически проекти, че вече се чувствам сигурен в това.“
„Контакти, самочувствие, приятелство“ – равносметката
Ако трябва да обобщи какво му е дала гимназията, Иван е ясен:
„Контакти, самочувствие, приятелство, социална група.“ За него СофтУни БУДИТЕЛ е много по-близо до университетска и дори професионална среда, отколкото до традиционно училище.
„Тук правиш съзнателния избор да бъдеш ученик, колега, част от общност,“ казва той – и именно това прави преживяването толкова силно.
Смелост, мечти и дисциплина – съветът на Иван
Най-важният съвет, който Иван дава, е семпъл, но дълбок:
„Създай си мечта. Без мечта няма как да знаеш накъде вървиш.“
Към нея добавя дисциплина и смелост – защото успехът не е случаен, а резултат от постоянни малки избори. „Дисциплината ни прави свободни,“ казва Иван – урок, който носи със себе си и днес.
Историята на Иван Калачев показва как правилната среда може да превърне потенциала в посока, а интереса – в увереност и общност.
Ако и ти искаш да учиш в място, което те предизвиква, подкрепя и ти дава реален път напред – кандидатствай след 7. клас в СофтУни БУДИТЕЛ.