В опита си като педагог, едно от първите неща, които научих, е колко важно е движението за учениците по време на занятия. Изразходването на енергия засилва когнитивните способности и позволява на мозъците ни да усвоят нови знания по-бързо и по-лесно. Самите ни тела ни подтикват да се движим. Това се забелязва най-лесно при най-малките, които имат нужда от повече движение, тъй като кипят от енергия, която те самите не знаят как да контролират, но и по-големите често не ни свърта. Просто с времето се научаваме да контролираме импулсите си. Пандемичната обстановка, която ни закотви по домовете, рязко ме върна в обратно в детската градина и импулсите ми да стана и да тичам безцелно из стаята, отново се завърнаха. И знам, че не съм единствен.
Защо ви споделям това? За да обърнете внимание на ученика в дома си (а и на вас самите) и да не приемате безцелното му ходене напред-назад за бягане от отговорност, а за необходимост, която да окуражите.
През годините различни академици достигат до наблюдението, че умението на мозъкът да научава, се развива паралелно с физическото движение на тялото. Замислете се, че формите на живот, които не се движат, като цветята например, нямат мозъци. Умението да мислим, да научаваме неща и да разсъждаваме стратегически се превръща в необходимост, когато имаме и възможността да се придвижваме. Еволюционно това ни е помогнало да намираме храна или да се предпазваме от хищници. Един прекрасен пример за това са опашнохордовите (можете да видите клипчето най-долу на статията). Преди да се закачат към морското дъно, те разполагат с примитивно око, мозък и опашка, която им позволява да се движат. Когато намерят къде да прекарат остатъка от живота си, скрепени към някой камък, тези органи, които са им нужни само за придвижване, биват абсорбирани и изчезват. Родолфо Линяс използва този пример, за да стигне до следното заключение: „Това, което наричаме мисъл, е еволюционното усвояване на движението“, или по-просто казано – мозъците са за същества, които се движат.
А за да работят тези мозъци добре и да не се абсорбират и изчезнат, е хубаво да намираме начини да ги движим, дори когато сме заключени по домовете си. Затова се погрижете ученикът в къщата ви да има възможността да се движи. Междучасията са направени точно за това! Има много различни начини за това. Стопаните на кучета например със сигурност са принудени да излизат на разходка поне два пъти на ден, което наистина се отразява освежаващо. Разбира се, това не значи, че трябва да си вземете куче. По-долу ще ви предложа само няколко лесни идеи, с които можете да започнете:
- Направете си състезание по планк. Кой може да издържи повече?
- Скачайте на въже. Само внимавайте да не се оплетете.
- Практикувайте йога. Момчетата ще са малко скептични, но челната стойка винаги е добър начин да ги приканите да се включат.
- Домашна фитнес тренировка. Интернет е пълен с най-различни тренировки, както за начинаещи, така и за напреднали.
- Танцувайте. Ако първоначално ви е срам, опитайте с Just Dance – игра, на която малцина могат да устоят (ако нямате конзола, можете просто да танцувате с видеото, пак е забавно). В крайна сметка винаги може да направите и някой Tik Tok танц…
- Тичайте около блока. Просто, лесно и изпълнимо.
Не се ограничавайте само до тези идеи, а дайте свобода на въображението си и не забравяйте, че най-добрият начин да възпитате този тип мислене у детето си, е като му дадете личен пример. А сега, станете от бюрото за 10 минути и се раздвижете!
