Автор: Жана Ле, мениджър “Подбор и привличане”, СофтУни БУДИТЕЛ
Първото събитие за новата учебна година от поредицата „Образование на бъдещето“, провело се на 23 октомври, продължи темата на миналогодишното, посветено на AI в класната стая. С Петър Петров, главен AI директор в Eleven Ventures, Александър Иванов, съосновател и управляващ партньор в CreateX Digital Agency и Native Digital и Мартин Косев, предприемач и преподавател по “Бизнес” в СофтУни БУДИТЕЛ, обсъдихме кои са новите ключови умения, които технологичният свят налага и как можем да ги развиваме още от класната стая.
Дискусията постави акцент върху развитието на практическите умения за успех в дигиталната ера, като лекторите и модераторите обсъдиха значимостта на критичното мислене, адаптивността, креативността и бързото усвояване на нови умения.
Възможностите и ролята на изкуствения интелект (ИИ) в образованието също бяха разгледани, като бе подчертано, че ИИ може да подпомага учебния процес, но не може напълно да замени нуждата от критично мислене и лична отговорност. Участниците в срещата предложиха конкретни подходи за използване на ИИ в обучението, като адаптиране на учебните задачи според интересите на учениците, използване на ИИ за създаване на творчески задачи и ролеви игри, които да развиват социално-емоционалните умения. Лекторите подчертаха значимостта на екипната работа и проектно-базираните методи за по-задълбочено усвояване на материала и развитие на комуникационните умения. Меките умения като емпатия, работа в екип и лидерство бяха посочени като ключови за успех в контекста на нарастваща автоматизация в бъдеще.
В рамките на своето въвеждащо изказване Петър Петров сподели, че изкуственият интелект е хоризонтална технология, използвана от милиони хора за различни нужди и всяко малко подобрение в нея оказва значителен социален ефект. Той спомена още за бъдещето на AI агентите, които са все още в ранна фаза на развитие, но скоро ще могат да изпълняват различни задачи и ще улесняват ежедневието на хората. AI агентите не само ще генерират информация, но и ще извършват реални действия от името на потребителя, като например резервиране на хотел, правене на покупки и комуникация с други хора.
Въпреки че изкуственият интелект значително ще промени начина, по който живеем и работим, Петър Петров подчерта, че основните човешки качества остават незаменими. Ключови умения като амбиция, надеждност, лоялност и работа в екип ще бъдат високо ценени от компаниите, тъй като те не могат да бъдат репликирани от машини. Автентичността, емпатията и способността за изграждане на човешки взаимоотношения също са от изключително значение в тази епоха, тъй като тези качества носят добавена стойност, която изкуственият интелект не може да замени.
Александър Иванов сподели, че за него адаптивността е ключовото умение за успешна реализация в епохата на изкуствения интелект. В динамичната среда, в която технологиите се развиват с невиждана бързина, адаптивността се оказва решаваща за способността на хората и организациите да се приспособяват към бързите промени. Иванов обясни, че навлизането на изкуствения интелект създава ментални бариери и страхове, свързани с евентуална загуба на работни места, но вярва, че AI ще доведе до създаване на нови професии и ще освободи хората за по-творчески и комуникационни задачи и към дейности, които изискват човешко мислене и креативност.
Александър също така посочи, че сме в уникален период на развитие, който ще постави пред обществото нови морални и философски въпроси. Според него, бързината, с която навлизат новите технологии, изисква от хората силна философска основа и ново поколение мислители, каквито навремето са били Платон или Марк Аврелий, които да ни помогнат да се ориентираме и да се справим с тези предизвикателства. Той вярва, че бъдещето ще постави на преден план не само умения като адаптивност и творческо мислене, но и способността да разбираме и осмисляме моралните аспекти на технологиите.
Мартин Косев акцентира върху критичното мислене като основно умение, което е от решаващо значение за младите хора в ерата на изкуствения интелект. Той посочи, че учениците все повече се обръщат към AI, като ChatGPT, за отговори на въпроси и задачи, но често възприемат резултатите безкритично, приемайки, че предоставените отговори са абсолютно верни. Той даде пример от своя опит като учител – упражнение в клас, по време на което учениците трябва да анализират текст, но вместо да го направят сами, копират задачата в ChatGPT и приемат получения отговор като правилен без критична оценка.
В отговор на тази тенденция, Мартин подчертава важността на умението да се задават правилни и допълнителни въпроси. Той обяснява, че при формулирането на въпросите към AI, учениците трябва да търсят по-детайлна информация и да разширяват подадения от чатбота отговор, за да могат да изградят и развият своя собствена теза. Косев отбелязва, че изкуственият интелект често предоставя отговори, които могат да изглеждат правилни, но съдържат несъвършенства или пропуски. Този процес на допълнителни въпроси и анализ помага на учениците да развиват критично мислене и да проверяват достоверността на информацията.
Той препоръча учениците да използват AI за поглед върху две различни тези с равностойни аргументи, за да развият навика да анализират и приемат гледни точки, различни от техните собствени. В допълнение, предприемачът припомни и че AI може да „халюцинира“ – понякога AI ни предоставя измислени или неверни отговори. Това прави критичното мислене още по-важно, тъй като учениците трябва да проверяват информацията и да я сравняват с други източници.
Мартин Косев заключи, че целта на учителите е да насърчат учениците да ползват AI като средство за проверка на идеи и хипотези, а не като заместител на личното мислене. Учениците трябва да бъдат креативни, да формират и проверяват своите хипотези, използвайки AI като помощник, а не като единствен източник на „истина“.
Пълен запис на събитието можете да гледате ТУК.