На 15 май 2026 г. в СофтУни БУДИТЕЛ беше изпращането на Випуск 2025/2026. Петте паралелки дванадесетокласници се събраха за последен път заедно като ученици на гимназията – в ден, в който се пресичат три различни настроения: настроението от срещата с хората, с които си изминал общ път; носталгията по дни, които вече остават зад гърба; и онзи спокоен, любопитен поглед напред, който идва, когато човек знае, че е готов.
Изпращането в БУДИТЕЛ традиционно е повече от ритуал. Това е моментът, в който гимназията спира за миг, за да честити на своите зрелостници, че са изминали етап, който ги е променил. И в който, преди да последва балът, остава време за думи, признания, грамоти и снимки, които ще извикат скъпи спомени години по-късно.
МОТИВИРАЩИ ДУМИ ОТ ОЛГА НИНОВА-ТРАЯНОВА
Събитието започна с реч на директора на гимназията Олга Нинова-Траянова. В нея имаше тон, който трудно се описва с няколко прилагателни – едновременно личен и насочен към общността, спокоен и с присъствието на човек, който познава поименно онези, към които говори.
Това не беше формална реч за края на учебната година. Беше реч за пътя, който вече е изминат, и за стъпката, която предстои да бъде направена след него. Стъпка, подкрепена с визуализация за бъдещите успехи, начертани в съзнанието днес, за да се материализират в света утре.
Пет паралелки, пет послания
След директора на сцената излязоха класните ръководители на петте паралелки от випуска. Всеки от тях беше прекарал години в ежедневието на своя клас – и всеки беше намерил свои думи за момента. Своите класове поздравиха:
- Сашо Гигов
- Атанас Димитров
- Полина Ставрева-Ангелова
- Ивайло Андреев
- Боряна Иванова
В думите им се чуваше различен тон – на едни спокоен и фактологичен, на други личен, с препратка към конкретен спомен, на трети закачлив, с шега, която само класът разбираше. Но независимо от стилистиката, основното беше едно: учителят в СофтУни БУДИТЕЛ не е само преподавател. През тези години той е бил и ментор, и спътник, и понякога – гласът, който е помогнал на ученика да си спомни защо е тук.
Стипендия „Карол" - отличие, което тръгва с тях напред
Един от моментите с особена тежест беше обявяването на стипендиантите на стипендия „Карол“. Тя е създадена в памет на ученика Карол Чънар и подкрепя амбициозни ученици от 11. и 12. клас с потенциал за личностно и професионално развитие.
Стипендията не зависи от семейния доход, а от това, което ученикът е изградил в себе си – мотивация, ангажираност, постоянство, готовност да поема инициатива. Това е отличие, което тръгва с младия човек оттук нататък – като знак, че пътят му вече е забелязан.
Обявяването на стипендиантите точно в деня на изпращането даде на момента двойно значение: едновременно благодарност за изминатото и старт за това, което предстои.
Усмивки, грамоти и покани
След официалните думи дойде моментът, в който пространството се изпълни със смях. Зрелостниците получиха хумористични грамоти – отличия, които се раждат само там, където една общност е прекарала достатъчно дълго време заедно, за да се провокира с остроумни шеги. Сред грамотите имаше попадения като:
- „Пълни отличници“
- „Отличници без малко“
- „Мистър министър“
- „Мистър адютант на министъра“
- „Много исках да дойда, но не успях“
- „Не сме му виждали очите“
Всяка грамота беше отделна история – препратка към конкретен момент, конкретен ученик, конкретна шега, която е оцеляла през годините. Това е форматът, в който една гимназия си позволява да бъде самата себе си: училище, в което хората се познават не просто като номера в дневник.
Веднага след това дойде друг важен ритуал. Учениците от петте класа подадоха покани на учителите, с които искат да споделят емоциите от бала. Този малък жест казва нещо за духа на гимназията – балът се мисли не само като завършек на ученика, а като общ момент с тези, които са били част от пътя.
Когато последният звънец е началото
Денят завърши с общите снимки – първо на всеки от класовете, после на целия випуск. Кадри, които сега изглеждат просто като край на учебния ден, а след години ще се отварят с друга тежест: като лицата на хора, тръгнали в съвсем различни посоки, но започнали от една и съща точка.
В средното образование се случват повече неща, отколкото изглежда. Точно тук, между петнадесет и осемнадесет, се изграждат уменията, които остават: критично мислене, умение за работа в екип, способност да се поема отговорност, навикът да се пита „защо“. В СофтУни БУДИТЕЛ това се случва в среда, в която технологиите и предприемачеството се преподават с инструментариума на бъдещето, но фокусът остава върху онова, което не остарява – мисленето, любопитството и характерът.
Изпращането на Випуск 2025/2026 беше точно това: не край, а смяна на гледната точка. Последният звънец в коридорите на гимназията затваря една глава. И същият този звънец отваря следващата.