Автор: Евгения Пеева, изпълнителен директор на СофтУни БУДИТЕЛ
Колко често ви се случва да търсите в паметта си факт, който сте убедени, че сте учили в училище, но осъзнавате, че е безвъзвратно забравен? Наскоро мой приятел с доказан интелект и предприемачески усет, завършил престижен западен технически университет, създал една от най-иновативните български компании и привлякъл десетки милиони финансиране за нея, ми сподели, че за пръв път открива съществуването на лимфната система покрай личен проблем, а си дава сметка, че би трябвало да е учил за нея още в гимназията.
А колко често, в ролята си на родител, сте се натъквали на въпроси и задачи в учебниците на децата си, на които няма как да отговорите със заученото от вашите училищни години знание и чиито отговори много по-бързо ще намерите ако попитате Google търсачка или още по-добре, ChatGPT? Редовно срещам родители, които споделят, че наново трябва да научат определен материал заедно с децата си.
Ако пък все още сте в училище, колко често се питате – защо съм тук и защо уча това? Изумих се, когато в разговор с ученичка в единадесети клас в едно от най-престижните публични училища в Брюксел, тя ми сподели, че често си задава този въпрос, включително в часовете по френска литература.
Истината е, че когато се озовем в една от горните ситуации, вероятно повечето от нас си казват – “Ех, явно не съм положил достатъчно усилия, проблемът е в мен”. Някои си даваме сметка, че училищната система ни е загубила времето с очакването да зазубрим факти и да учим неща, в чийто смисъл не вникваме (съответно много бързо забравяме, ако въобще сме се опитали да ги научим). Дори тогава – когато децата ни/учениците се сблъскат със същия проблем, ги парираме с добре заучената фраза “учи, за да сполучиш”.
Недоумявам, че всеки родител, когото срещна, неизменно е прозрял, че голяма част от “наученото” в училище е отдавна добре забравено. Това е съвсем естествено от гледна точка на човешкия мозък. За да работи ефективно, той забравя информация, която не използва достатъчно често. Фактите и конкретните моментни преживявания рядко са дългосрочно полезни в природата и в живота, където всичко е в процес на постоянна промяна. И в същото време, когато детето се сблъска с нуждата да научи същите тези неща (които предстои да забрави след няколко месеца или в най-добрия случай – години) и да ги пресъздаде за кратко време на стресиращ изпит – родителите поставят именно тази цел на най-високо място. Ако детето се справи добре на изпита, приемат, че “се е изучило добре” и “училището му е дало качествено образование”. При положение че над 60% от родителите плащат за частни уроци на децата, очевидно постиженията на националните изпити на учениците далеч не са следствие от подготовката им в училище.
С настъпването на новата учебна година е време да се замислим какво всъщност представлява качественото образование в днешния свят. Традиционните измерители като националните външни оценявания (НВО) и матурите (ДЗИ) все още са основният инструмент за оценяване на успеха в българското училище. Но в динамичния и бързо променящ се свят в 21 век те вече не са достатъчни, за да подготвят учениците за реалността извън класната стая.
Днешният свят изисква не просто запаметяване на факти, а развиване на умения за адаптация, успешно взаимодействие с другите, решаване на проблеми и критическо мислене. Училището на бъдещето е място, което подготвя учениците не само за изпитите, но и за живота, като ги учи да се справят с новите предизвикателства, пред които ще се изправят и им показва, че имат в себе си целия нужен ресурс за това (стига да продължават да го развиват и надграждат дългосрочно).
Критериите за ново, качествено образование
Традиционното образование се фокусира върху усвояване на академични знания. Училището на бъдещето обхваща много по-широк спектър от умения и компетенции. Ето някои от основните елементи на това ново разбиране за качество:
Приложими умения за живота
Учениците следва да завършват училище не само с академични знания, но и с умения, които могат да прилагат в реални житейски ситуации. Така или иначе в днешния свят на постоянно екранно облъчване и информационно предозиране, за да бъдат мотивирани и ангажирани в учебния процес и да взимат максимума от него, учениците трябва да намират смисъл в изучаваното и да намират връзка между него и техния живот. Технологиите и професиите на бъдещето изискват хора, които могат да адаптират своите знания и да ги използват творчески. В Училището на бъдещето голяма част от ученето се случва чрез преживяване, в практически проекти и занимания, с активно взаимодействие между ученици и учители и с комбиниране на знания от разнообразни дисциплини.
Аналитично и критическо мислене (т.нар. функционална грамотност)
В основата на качественото образование стои способността на учениците не само да възприемат информация, но и да я осмислят, анализират и прилагат в различни контексти. Това включва умението да се правят изводи и да се вземат информирани решения на базата на наличната информация. Този подход вече е въведен в международните образователни тестове като PISA (основния модерен измерител за качеството на образователните системи), които оценяват способността на учениците да прилагат знанията си в реални ситуации.
Замисляли ли сте се каква част от българските ученици могат да разберат как точно да използват безопасно лекарство, когато прочетат листовката? А какъв процент младежи могат да се ориентират в колко часа да отидат на автобусната спирка на база на разписанието на различните линии? Всеки 2 ученик в България не може да се справи в такава ежедневна ситуация и сам да извлече смисъл от писмен текст или числови данни (според резултатите от PISA 2022 г.). Това означава, че половината младежи в България са абсолютно неподготвени за това да работят ефективно с генеративен изкуствен интелект като ChatGPT и не могат да отсяват полезна за тях информация и идеи от разговор с чатбот.
Творчество и нови решения на съществуващи проблеми
Умението за креативно и иновативно мислене е ключово за успеха в съвременния свят. В училище следва да се стимулират проекти, които развиват креативността на учениците, като ги предизвикват да намират нови решения на актуални проблеми. Основен подход тук е обучаваме в учениците умението да задават въпроси, да не се страхуват да грешат, да намират повече от един верен отговор, както и да комбинират информация от разнообразни сфери и сътрудници, за да изследват разнообразни възможни нови решения.
Неслучайно работодателите отдават особено значение на това умение - ето пример. На работното място, млад специалист в маркетингова агенция е изправен пред проблем – кампанията за нов продукт не привлича достатъчно клиенти. Вместо да използва стандартни методи за рекламиране, той предлага нестандартна стратегия – сътрудничество с популярни инфлуенсъри, които създават уникално съдържание, ангажиращо аудиторията. Този креативен подход помага на компанията да привлече нови клиенти и да увеличи продажбите.
Социална и емоционална интелигентност
Успехът не се измерва само в академични постижения. Способността на учениците да разбират и управляват своите и чуждите емоции, да общуват спокойно в училище и отвъд е също толкова важна. Модерните учители насърчават уменията за работа в екип, емпатия и управление на конфликти, които са критично важни в съвременната работна среда.
Представете си конфликт между двама ученици по време на групова работа. Един от тях използва уменията си за общуване и управление на емоциите, за да разбере гледната точка на другия и да предложи компромис, който разрешава ситуацията. Това води до по-ефективно сътрудничество и по-добри резултати за екипа. Съвсем аналогично, младият специалист е още по-ценен за екипа си на работа, когато използва уменията за емпатия и разбиране, за да подкрепи колегите си да реализрат успешно екипния си проект. В динамични организации с хора от различни култури и с различни възгледи именно тези умения стават все по-ценни и едва ли някога ще бъдат заменени от изкуствения интелект.
Умения за поставяне на лични цели, организация на времето и приоритетите (саморегулация)
Личностното развитие е друг ключов елемент на качественото образование. Уменията за поставяне на лични цели, планиране и постигане на тези цели са неразделна част от учебния процес в Училището на бъдещето. Познанията за това как човешкият мозък учи – невропластичността – са фундаментални за всеки, който иска със своя човешки интелект да превъзхожда изкуствения в бъдеще време.
На работа едно от първите неща, които забелязваме в младите служители, е дали успяват да изпълнят задачите си в срок. В ерата на изкуствения интелект все по-малко работодатели ще влагат време и търпение да раздробяват големи цели и задачи на съставни части за служителите си. Способността да разделиш сложния проект на малки задачи, да зададеш за себе си и за колегите си реалистични срокове, да следиш прогреса си и да адаптираш плана - отличава мислещите и самостоятелни професионалисти от просто изпълняващите (които ще са скоро равностойни на чатботовете и ще останат без работа). Това умение в голяма степен може да се формира в гимназиален курс, където учениците имат редица задачи за изпълнение и могат да се научат как да целеполагат и разпределят задачите си ефективно. Включително в Училището на бъдещето следва да ги снабдим с информация и техники за добра концентрация и ефективна организация на деня според оптималния за човешкия мозък ритъм. Така учениците научават как да изпълняват разумно задачите в срок и без излишен стрес.
Как се различава Училището на бъдещето?
В близкото бъдеще, доминирано от изкуствен интелект, който подобрява знанията и уменията си все по-бързо и вече достига тези на добър професионалист в редица сфери (експертът по изкуствен интелект и футуролог Рей Курцвайл очаква до 2029 година ИИ да е поне толкова добър колкото човек във всяка една сфера), училището и учителите следва да прилагат най-ефективните методи за оптимално учене на човешкия интелект. В Училището на бъдещето педагогическата практика и училищната среда еволюира спрямо най-актуалните научни открития и в частност – разкритията на невронауката за това как човешкият мозък учи най-добре и какво способства благоприятното му развитие през целия човешки живот. Училищните ръководители и учителите следва не просто да са запознати с и да прилагат основните процеси, стимули и техники за невропластичност – ефективно учене и промяна на човешкия мозък, но и целенасочено да обучават учениците да ги познават и използват в разнообразни ситуации в училище и отвъд.
Също както човешкият мозък, който има способността постоянно да учи и да се променя, училищата следва да бъдат “учещи организации”, в които има създадени процеси и инструменти за изследване на работещите практики, за интегриране на обратна връзка от ученици, родители, колектив и външна среда, и за бързо включване на новости/подобрение във всички ключови аспекти на работата им. И не на последно място – в Училището на бъдещето – изкуственият интелект и други технологии се използват не като заместители на преподавателите или като “залъгалки”, за да направят ученето привидно по-интересно, а като сътрудници и помощни средства за осигуряване на индивидуализирано преживяване за учениците, улесняване на достъпа до знания и ефективно използване на времето на учителите и учениците в клас.
Едно от основните различия между традиционното училище и Училището на бъдещето е в начина, по който се оценява успехът на учениците. Ако традиционната система се базира на тестове и оценки, то училището на бъдещето оценява учениците по това, как те прилагат знанията и уменията си в практическа среда. Пример за това е Minerva University, който прилага иновативен модел на обучение, фокусиран върху критическо мислене и приложението на знанията в реални ситуации. Подобен подход можем да видим и в училища като UWC и акредитираните по International Baccalaureate (IB) училища (към момента в България има 11 училища, акредитирани в една или повече от четирите IB програми), които акцентират върху функционалната грамотност и глобалната осведоменост.
В България също виждаме примери за училища, които се стремят да променят подхода към образованието. В СофтУни БУДИТЕЛ, например, учениците не само се учат на теоретични знания, но и работят по реални проекти, които им позволяват да придобият практически умения още по време на обучението си: създават мърчандайз с бранда на гимназията, разработват сайтове за свои бизнес идеи или програмират код за бизнес софтуер. Съответно, учителите са инициатори и провокатори на ежедневни дискусии, които карат учениците да разсъждават, анализират, да вадят изводи, да поставят под съмнение, да формулират гледни точки и да ги защитават. Така знанията не се запаметяват механично, а се извеждат и осъзнават през реални работни ситуации, проекти и практически задачи.
Къде се намира България в този контекст?
Образователната система в България все още е до голяма степен фокусирана върху академичните резултати, които се измерват чрез изпити, като НВО и матурите. Тези изпити обаче не винаги оценяват уменията, които са необходими за успех в съвременния свят. Те често измерват способността на учениците да запомнят информация и да я възпроизведат за кратко време, което не е достатъчно за успех в глобалната икономика. В същото време мястото ни е в дъното на класацията на уменията, измервани от PISA в Европа. Същевременно, все повече родители и ученици осъзнават нуждата от промяна. Фокусът върху академичните резултати не отразява истинските способности на учениците да мислят критически, да решават проблеми и да се адаптират към нови ситуации. Затова все повече училища в България започват да търсят нови подходи и да предлагат алтернативи, които отговарят на нуждите на съвременния ученик.
Как изглежда успехът в Училището на бъдещето?
Как изглежда успехът в Училището на бъдещето?
Успехът в Училището на бъдещето не се измерва само с добри резултати на изпити, а с това как учениците се справят с предизвикателствата в живота след училище. Мнозина разчитат университетът да ги подготви за живота, ала всеки уважаващ себе си преподавател във висше училище пръв ще признае, че е безсилен да развива в студентите си долу-изброените умения ако не са придобили основата им в училище, Вероятно именно затова редица водещи компании в България и по света отдават все по-малко значение на университетската диплома и оценките в нея, а в интервютата за работа на нови кандидати оценяват следните компетенции:
- Критическо мислене: Да могат да анализират информация и да взимат информирани решения.
- Иновации: Да бъдат готови да създават нови идеи и решения за глобалните проблеми.
- Дигитални умения: Да боравят свободно с дигитални устройства за ежедневни и работни дейности, да знаят как бързо и ефективно да достигат до полезна и истинна информация онлайн, да могат да генерират ново съдържание/решения като използват дигитални платформи, инструметни и AI.
- Социална отговорност и сътрудничество: Да разбират своята роля в обществото и да допринасят за развитието на общността и организациите, от които са част – с емпатия, емоционална интелигентност и умелост в работата с други хора.
- Самоосъзнатост: Да имат умението да управляват своето развитие и да поставят цели за бъдещето, както и да разбират безграничните възможности за учене и развитие на човешкия мозък, които сами могат да активират с конкретни техники и познания.
“Учи, за да сполучиш” в ерата на изкуствения интелект
За да подготвим учениците за бъдещето, време е да обновим разбирането си за това какво означава качественото образование. Традиционните измерители на успеха не са достатъчни. Следва да приемем нови подходи, които развиват уменията, необходими за живот в динамичен, доминиран от технологиите свят. Училището на бъдещето не е просто място за предаване на знания, а за формиране на личности, готови да се справят с предизвикателствата на 21 век. Призовавам всички участници в образователната система – ученици, родители, учители и институции – да преосмислят своите очаквания и да отворят врати за нови възможности, които ще помогнат на нашите деца да бъдат успешни в бъдещето.
