Сред родителите на седмокласници в социалните мрежи се върти една шега. Къде да запиша детето? СофтУни отпада, вече няма нужда от програмисти. А СПТУ-та за стругари отдавна няма.

Смешно е, докато въпросът не стане ваш. Цветелина Вътева, журналист от „Булевард България“, го зададе направо на основателите на гимназията: не стои ли зад тази шега паниката, че светът се променя по-бързо от плановете ни за децата?

„Точно така“, отговаря Христо Тенчев. И обяснява защо точно затова шегата не бива да плаши никого.

Професиите ще се сменят. Умението да учиш остава

Тенчев е предприемач още отпреди да навърши 18. Започва с компания за компютърни игри, после създава още няколко в IT сферата. От 2013 г. работи в образованието със СофтУни. Изборът на гимназия според него е важен, но не е чак толкова страшен, „дори да объркаш“.

Той очаква изкуственият интелект да поема все повече работа: първо в професиите с информация, а с появата на роботите и физическа работа. „Това, което няма да може да отнеме, е връзката между хората.“

Евгения Пеева работи в образованието от 2010 г. и днес е изпълнителен директор на гимназията. Тя добавя защо тази връзка е важна за ученето: „Мозъкът учи през взаимодействие със средата, а не през това да попива информация, която идва от един студен екран.“

Какво значи БУДИТЕЛ

Гимназията започва работа през 2017 г., тогава с друго име и с друга визия. Преди три години основателите я преосмислят. Решават, че професиите на бъдещето няма да са днешните и че никой не може да ги предвиди. Затова учениците трябва да придобият основни умения, които ще им трябват за всяка следваща професия.

Така се появява името. БУДИТЕЛ означава Българско училище за дигитални иноватори и технологични лидери. Основателите искат да изградят хора, които мислят и се приспособяват, работят с другите, сами си поставят цели и познават себе си достатъчно добре, за да вървят по собствения си път.

Учениците, които идват, са различни. Някои още на 14 имат предприемаческа жилка. Други не знаят какво искат и, по думите на основателите, в предишното си училище не са били особено мотивирани. Родителите им се питат защо детето не се справя. Тук учителите работят като ментори, а след часовете има клубове, стажове, кариерни дни, срещи с работодатели и проекти, в които учениците виждат смисъл.

Защо децата се пречупват още в 7. клас

Пеева разказва, че всички, с които гимназията е обсъждала темата, са единодушни: начинът, по който оценяваме седмокласниците, отдавна е остарял. Някои деца се готвят година, а някои две или три, сякаш изпитът решава целия им живот.

Според нея този стрес може да бъде спестен на децата, щом родителите го осъзнаят.

Как изглежда здравословната конкуренция? В разговора отговорът е да се състезаваш със себе си, „така че утре да си по-добра версия на себе си днес“. Учениците на СофтУни БУДИТЕЛ участват в хакатони и предприемачески състезания, за да проверят уменията си спрямо другите и да научат нови. Основателите са категорични, че конкуренцията е полезна, но не е самоцел.

Да се научиш да учиш

Повечето от нас са учили в система, която почти не се е променила от 40 години. Един човек говори отпред, ние запомняме и възпроизвеждаме. Пеева смята, че изкуственият интелект помага на родителите да видят защо това вече не стига:

На практика това значи ученикът да поставя под въпрос готовите отговори, да търси още източници, да преценява кое е вярно и да може да спори, вместо просто да се съгласява.

Учителите, които променят пътя

Историите са много, казва Пеева. Скорошният пример е ученик от 9. клас, който стана световен шампион в международно състезание по програмиране със Scratch. Запалил се е още при учителя си в основното училище. В гимназията учителят му по програмиране вижда интереса и продължава да го подкрепя.

Преди няколко месеца ученичка стигна до финала на предприемаческо състезание срещу много по-възрастни участници. Била е на крачка от първото място. В подкрепата ѝ се включват не само учителите, а цялото училище: гласува за нея и я популяризира.

Учебните компании: бизнес още в 10. клас

От 10. клас всички ученици, независимо от специалността, работят в учебни компании. Сами избират какъв продукт или услуга да създадат. Един екип искаше да произвежда чиста енергия. Друг правеше AI агент, който помага на българските ученици да изберат университет навсякъде по света. Някои от тези фирми съществуват и днес.

Покрай компаниите учениците се учат да работят в екип, да си поставят цели и да планират времето си. Упражняват наученото в професионалните часове, а и не само: трябва да пишат грамотно и да създадат уебсайт, презентация или приложение.

Къде продължават завършилите

По думите на Пеева над 80-90% от завършилите продължават в университет, горе-долу поравно в България и в чужбина. На последния кариерен ден 12 възпитаници се върнаха, за да разкажат на сегашните ученици какво правят.

Не всички учат това, което са завършили. Има възпитаници от дигиталния дизайн, които учат психология или политология, и програмисти, които избират право или бизнес. Журналистката пита дали това е драма.

„Напротив, страхотно е“, гласи отговорът. Времето, в което работиш цял живот по специалността си, свършва. Тенчев казва, че оттам идва и стресът на родителите. Ако училището и семейството се справят, децата ще могат да се приспособят към това, което идва след 5, 10 или 15 години. „Те ще ни покажат как се променят нещата.“