Зимна сутрин, междучасие. Някой отваря прозореца на класната стая, за да влезе свеж въздух. Заедно със застоялия въздух навън излиза и топлината, за която отоплението вече е изразходвало енергия. Минути по-късно системата трябва да започне отначало. Повечето от нас приемат това за неизбежно. Александър Донков си задава въпрос.
16-годишният Александър е ученик в 10. клас в СофтУни БУДИТЕЛ. Тази есен той разработи и защити инженерен проект в The Junior Academy на New York Academy of Sciences, а днес ръководи международния екип, който работи по идеята му. Проектът се казва reNOSEvate и тръгва от необичайна посока: начина, по който работи човешкият нос. Междувременно Александър е номиниран и за „Дете на бъдещето“ в националния конкурс „Хора на бъдещето“ 2026.
Историята му показва какво се случва, когато един ученик получи пространство да превърне любопитството си в проект и подкрепа да го изведе на международно ниво. Точно такава среда изгражда СофтУни БУДИТЕЛ, където проектно базираното учене е част от всекидневието.
Ако детето ви също вижда въпроси там, където другите виждат всекидневие, приемът в 8. клас на СофтУни БУДИТЕЛ вече е отворен.
Какво знае носът, което прозорецът не знае?
Когато проветряваме помещение, губим част от енергията, вложена в затоплянето или охлаждането му. Човешкият нос решава сходна задача при всяко вдишване и я решава по-ефективно. Носната кухина не е прав канал. Сложната ѝ вътрешна геометрия увеличава контактната повърхност и насочва въздушния поток така, че по пътя си въздухът обменя топлина с околните тъкани.
Този принцип е в основата на reNOSEvate. Важно уточнение: проектът не копира формата на носа. Той заимства начина, по който структурата му управлява движението на въздуха. Този подход се нарича биомимикрия: инженерите търсят решения, които природата вече е изпитала.
Целта е компактен модул, който да се добавя към прозорците на вече съществуващи сгради. Въздухът преминава през него последователно в двете посоки. Когато въздухът от помещението излиза навън, структурата на модула задържа част от топлината му. После потокът се обръща и свежият външен въздух поема част от съхранената топлина, преди да влезе в стаята. Така за затоплянето му ще е нужна по-малко енергия. Същият принцип може да работи и при охлаждане през горещите месеци.
Ключовата дума е „съществуващи“. Решението е мислено за сгради, които вече стоят и не могат лесно да бъдат преустроени.
От идея на хартия до екип от пет държави
Александър започва работа по reNOSEvate още преди същинския старт в Академията. Създава концепцията и подробен план на проекта. В него разписва техническата логика, отделните направления и връзките между тях, ролите на участниците и работата по седмици.
Следващата стъпка е екипът. Александър сам го сформира с участници от България, САЩ, Индия, Египет и Турция, след което представя и защитава концепцията си. Ментор на екипа е учен от Мароко, доктор на науките, който живее и работи в САЩ.
Освен че разработва своя част от проекта, Александър координира работата на останалите. Всичко се случва дистанционно, а различните часови зони превръщат всяка среща и всеки краен срок в задача по планиране. Това умение рядко се изисква от 16-годишен, а в професионалния свят се смята за основно.
Десет седмици до прототип и дигитален близнак
Амбицията на екипа е за 10 седмици да измине целия път от идеята до изпитването на прототип. Проектът съчетава физика, математика, инженерни науки и биомимикрия, а работата е разделена на ясни етапи:
- Събиране на данни от истинска класна стая.
- Моделиране на системата.
- Проектиране на геометрията на модула.
- Изграждане на прототип.
- Експериментално изпитване.
След това идва Digital Twin, дигиталният близнак на системата, който ще разработи самият Александър. В него ще се обединят геометрията на устройството, характеристиките на прототипа и измерванията от класната стая.
Така екипът ще може да провери как reNOSEvate би работил в реална среда. Колко устройства са нужни за конкретно помещение? Как ще се промени качеството на въздуха? Какъв ще бъде ефектът върху потреблението на енергия?
Академията на Айнщайн и Едисън и пътят дотук
The Junior Academy е международна програма на New York Academy of Sciences, една от най-старите научни организации в САЩ, основана през 1817 г. Сред членовете ѝ през годините са били Алберт Айнщайн, Томас Едисън, Чарлз Дарвин, Луи Пастьор и Александър Греъм Бел.
Достъпът до програмата минава през кандидатстване и подбор. Приетите младежи на възраст между 13 и 17 години стават Young Members на Академията и работят в международни екипи с ментори по конкретни предизвикателства.
Александър е приет през септември 2026 г. За него reNOSEvate е следваща стъпка след две постижения от същата година:
- С авторската си игра Green City Manager той става абсолютен световен шампион (Overall World Champion) в GEMA International Scratch Olympiad. Класира се на първо място сред участници от над 200 училища и 30 държави.
- Заедно със свой съученик печели първо място на Националния Sci High STEM Fest в категория „Инженерен дизайн“, подкатегория „Екология“. Отличието е за прототип на електростатичен пречиствател за градски транспорт.
Общото между трите проекта личи веднага: градът, въздухът, енергията. Темите се сменят, но въпросът остава един и същ. Как технологиите могат да направят средата, в която живеем, по-добра?
Когато класната стая сама задава въпроса
reNOSEvate тръгва от класна стая и в класна стая ще бъде изпитан. В това има нещо символично. Идеята не се ражда в лаборатория, а от наблюдение върху нещо, което всеки ученик е виждал стотици пъти: отворения прозорец през междучасието.
Средното образование е етапът, в който подобни наблюдения или се превръщат в навик да питаш „защо“ и „как може по-добре“, или постепенно избледняват. Тогава се изграждат уменията, които ще определят следващите десетилетия: инженерното мислене, способността да свързваш знания от различни науки, да водиш екип, да работиш с хора от други култури и часови зони.
В СофтУни БУДИТЕЛ тези умения не са отделен предмет. Те се развиват чрез проектно базирано учене, в среда, в която учителят е и ментор, а ученическата идея се приема сериозно. Достатъчно сериозно, за да стигне до международна научна програма.
Предстои екипът на Александър да изгради и изпита устройството и да провери какъв ефект би имало то в истинска класна стая. Отговорът ще дойде след седмици работа. Но следващия път, когато някой отвори прозореца през зимата, Александър вероятно няма да види просто течение. Ще види задача, която чака решение.
Приемът за 8. клас в СофтУни БУДИТЕЛ е отворен. Кандидатствайте и дайте на въпросите на детето си среда, в която да се превърнат в проекти.