В съвременния свят, доминиран от технологиите, в който прекарваме все по-голяма част от работното и свободното си време пред мобилно устройство, екранната зависимост се превръща в едно от големите предизвикателства за всички нас – деца, родители и учители. Скролването с часове в социалните мрежи през съдържание, което е забавно, но няма никаква образователна или информационна стойност, може да доведе до спад на когнитивните и аналитичните ни способности, а нереалистичните стандарти за външен вид, които налагат инфлуенсърите в социалните мрежи, провокират депресивни състояния при младежите, казват специалистите. Темата за екранната зависимост и опасностите, които крие, набира все по-голяма популярност в обществото ни и затова я избрахме за акцент в третата дискусия в поредицата на СофтУни БУДИТЕЛ за тази учебна година – „Образование на бъдещето“.
На 29 януари, в пълната зала в базата на гимназията в Младост, заедно с гостите ни – Георги Малчев, управляващ съдружник в XPlora и маркетингов експерт с над 25-годишен опит, Мартин Кънев – програмист и победител в риалити формата „Игри на волята“ 2024, Нели Запрянова, психолог и модераторите Олга Нинова-Траянова – директор „Образование“ в СофтУни БУДИТЕЛ, и Карина Младенова – ученичка в 11. клас, специалност „Дизайн“, обсъдихме кои са ефективните техники за справяне с екранната зависимост и как можем да бъдем по-устойчиви в дигиталния свят.
Дискусията започна с дефиниране на термина brain rot, избран за дума на годината в края на 2024 г. от Оксфордския речник, като Нели Запрянова уточни, че той описва прекомерната употреба на онлайн съдържание, което няма конкретна стойност. „То може да е забавно, да ни разсмее, но не можем да научим нищо от него. Често хората не помнят почти нищо от съдържанието, което са гледали преди половин час“ – обясни тя. Георги Малчев допълни, че феноменът с безкрайното скролване се дължи на алгоритмите на социалните мрежи, чиято цел е да ни задържат максимално дълго време. „Колкото повече скролваме, толкова повече се подсилва този навик. Всъщност социалните мрежи експлоатират човешката психика, като ни карат да мислим, че сме на път да видим нещо значимо, а всъщност губим време без стойност“ – коментира той.
Как да разпознаем екранната зависимост?
Гостите – експерти споделиха кои са предупредителните сигнали преди да стигнем до реална екранна зависимост и провокираха присъстващите в публиката да направят експеримент като измерят колко време могат да издържат без мобилното си устройство, оставено в съседната стая, както и в продължение на няколко дни да засичат минутите или часовете, прекарани в социалните мрежи. Раздразнителност, разсеяност, проблеми с концентрацията, чувство на абстиненция, когато не се използва мобилно устройство, са сред симптомите, които подсказват започнало развитие на екранна зависимост и на които трябва да обърнем сериозно внимание. Тук Мартин Кънев сподели личен опит и разказа как в ученическите си години е прекарвал часове наред, играейки на любимата си видеоигра. Но това, което е успявало ефективно да го откъсне от екрана, е спортът. „Всички сме били потърпевши на екранната зависимост, дори без да го осъзнаваме. Най-доброто решение, което открих за себе си, е спортът. Той не само запълва времето ни по позитивен начин, но и изгражда дисциплина и контрол върху ежедневието ни“ – сподели Мартин.
Как социалните мрежи създават зависимост?
Социалните мрежи работят на принципи, заимствани от хазартната индустрия – т.е. те експлоатират механизмите на наградата и очакването. Непрекъснато обновяващият се поток от публикации приковава вниманието ни с идеята, че следващият пост или видео може да съдържа нещо много смешно, интересно или сензационно, а постоянно генерираните нотификации ни подканят да се връщаме отново и отново. Георги Малчев даде пример с популярния филм „Щрак“: „Там главният герой получава дистанционно, с което може да прескача скучните етапи от живота си и в един момент осъзнава, че е пропуснал най-ценните мигове. Това е перфектна метафора за начина, по който социалните мрежи автоматизират времето ни“.
Как да се справим с екранната зависимост?
Първата стъпка е да разберем колко време прекарваме онлайн и дали съдържанието, което консумираме, ни носи реална стойност. Сред съветите, които дадоха гостите ни, е стриктно проследяване на времето, прекарано в социалните мрежи, чрез screen time настройките в телефона ни, както и редовно да си отговаряме на въпроса – „Какво запомних от съдържанието, което изгледах през последните 30 мин. и носи ли ми някаква стойност? Като техника за дигитален детокс Мартин Кънев посочи и премахване на приложението, което консумира най-много от времето ни, поне за няколко дни. Той отново бе категоричен, че активното спортуване е сред най-ефективните методи за намаляване на екранната зависимост. „Без значение кой вид спорт практикувате, дали е индивидуален или отборен, той изгражда дисциплина и помага на децата да разберат, че добрите резултати идват с постоянство и търпение – коментира Мартин.
Нели Запрянова обърна специално внимание на ключовата роля на родителите като модел за подражание. Колкото по-малко време прекарват те самите пред екрана и се концентрират върху важни за семейството дейности, токова по-убедителни ще са пред децата си, че има много по-стойностни и смислени начини да прекарваме времето си извън социалните мрежи. И обратното, ако ние самите не се откъсваме от телефона си, няма как да убедим младежите да го направят.
Настройка на алгоритмите за качествено съдържание и как да извлечем полза от тях
Георги Малчев даде интересен пример с подход в семейството му да изпраща до синовете си публикации и видеа, които са тясно свързани с техните интереси. „Така колкото повече търсите смислено и образователно съдържание, толкова повече алгоритмите ще ви го предлагат“ – обясни той. В същото време можем да скрием от фийда си това, което не ни е интересно и платформите ще престанат да ни го показват. „Алгоритмите работят за нас, стига да знаем как да ги обучим. Ако отделите няколко минути, за да търсите съдържание по теми, които ви интересуват, социалните мрежи ще започнат да ви предлагат повече от това“ – сподели маркетинговият специалист.
На въпрос от публиката на каква възраст децата могат да получат първия си телефон експертите посочват 13 години, като минималната препоръчителна възраст за използване на социални мрежи е 15 години. „Важно е децата да имат предварителна подготовка – да разберат как работят алгоритмите, как да се защитават онлайн и да създадат здравословни навици преди да получат телефон“, обясни Нели Запрянова. „Ако телефонът ще бъде даден по-рано, е необходимо да се поставят ясни правила и да се води открит диалог с децата за отговорното му използване“ – допълни Георги Малчев. На финала на дискусията и тримата ни гости се обединиха около мнението, че решението за справяне с екранната зависимост в дигиталния свят, в който живеем, не е в забраните, а в осъзнаването, изграждането на добри навици и насочването на технологиите към продуктивност и развитие.
Пълният запис на дискусията можете да видите тук:
Споделени от гостите ресурси по време на дискусията:
- Личностeн тест на Майерс-Бригс, който определя 16 различни типа личности: https://www.16personalities.com/bg
- Книги„Бъди за пример като успешен родител“ – Анна и Георги Малчеви
„Неустоими“ – Адам Алтър
„12-те правила на мозъка“ – Джон Медина
„Как да възпитаваме момчета“ – Стив Бидълф
„Как да възпитаваме момичета“ – Стив Бидълф
„10 до 25“ – Дейвид Йегер
„The Anxious Generation“ – Jonathan Haidt„Whale done parenting: How to make parenting a positive experience for you and your kids“ – Ken Blanchard
„Забравеното изкуство да възпитавaш“ – Михаела Дюклеф
„Добри по душа: да станем родителите, които искаме да бъдем“ – Беки Кенеди
